Водна лилия
Красива и митична, водната лилия е наричана още водна роза.
Цветовете и листата им плуват на водната повърхност, като листата може да достигнат до два метра в диаметър, а цветовете са повече от прекрасни – големи, богати, обемни…
В Древен Египет това цвете символизира божествения произход на фараона, а в Древна Елада – красотата и красноречието. В древна Персия, която е и родината на лилиите, тя е била част от герба им. Столицата на Персия била Суза, което в превод значи град на лилиите.
А индийската царска династия на Могулите е издигнала в култ лилията. Цветето присъства и в хералдиката на Франция. Трите златни лилии върху кралското знаме означават справедливост, състрадание, милосърдие. Това били и най-ценните добродетели в страната по онова време. При царуването на Луи IX лилията става част и от герба.
Водни лилии са наричани още „деца на слънцето“, защото красивите им цветове се отварят сутрин при изгрева и се затварят със залеза на слънцето.
Славянските народи силно почитат водните лилии, за които вярват, че нощем се превръщат в русалки.
Символ е на възкресението, чистотата, творческата сила. Тя обаче е цвете, което расте във водните басейни и ако поседи повече време, откъснато и без вода, почернява и увяхва. Ето защо няма букети от водни лилии.
Водните лилии имат уникална корена система, която здраво се впива в дъното на водни басейни, без значение дали са с течащи или застояли води.
Много легенди разказват за елфите, които спят в цветовете на водната лилия през деня, а вечер разклащат стъблото и от нежния цвят на лилията се понася нежна мелодия, която само те могат да чуят и танцуват цяла нощ.
От корените на водна лилия се правят различни амулети и талисмани, предпазващи от нечисти сили и лоши мисли или привличащи късмета и парите.
Френският импресионист Клод Моне е увековечил възторга и любовта си към лилиите в около 250 маслени картини.
