МНОГО МЕ БОЛИ ВРАТА…
МНОГО МЕ БОЛИ ВРАТА…
Затова спрях да нося тесни дрехи, смених столове, купих си ортопедични колани, правих йога, пилатес, ходих на хиропрактики и лекари от всякакъв вид, но болката продължаваше, тежест, бреме, болест, която дори не ме оставяше ме да спя вече. Понякога дори имах проблеми с дишането…
И?? Какво направи???
Една мъдра жена… ми каза, че е така, защото съм носила твърде дълго време.
Как го разбра??
Само гледайки напрегнатия ми и притиснат гръбначен стълб, само усещайки голата ми кожа докосвайки със старите и набръчкани ръце, тя знаеше…
И?? Какво каза???
Каза… Ти си носила толкова много товар през годините, толкова много болка и негодувание, че си изгубила сметката, носиш тежестта на своя собствен свят и този на другите…
И тогава, тогава издишах целия дъх, който задържах повече от две десетилетия…
Каза ли ти как да се лекуваш??
Тя взе ръцете ми в своите, ръцете на онази стара жена, накара ме да отпусна ръцете си, да отпусна раменете си, вдигна брадичката ми и застана зад мен.
Устните й докоснаха ухото ми и тихо казаха:
„Вината за всичко не е твоя.“
„Не всичко е твоя отговорност.“
„Не можеш да направиш всичко.“
„Не можеш да поправиш всичко.“
„Не е нужно да приемаш всичко.“
И очите ми започнаха да се събират тежки сълзи като счупено стъкло, имаше момент, в който си помислих, че ще заплача кръв, от толкова болка, която изпитвах.
Малко по малко раменете ми се върнаха на мястото си, шията ми омекна и се надигна отново, гърбът ми се изправи, както не се беше случвало от години и чух как костите ми издадоха страховито изпукване…
Тежестта на света беше слязла от раменете ми, тежестта на болките от миналото най-накрая се спусна на пода и щеше да бъде използвана като стъпка…
Каза ли ти нещо друго???
Вълчите й очи ме погледнаха с очакване и тя каза:
„Има болки, които се носят в сърцето и няма начин да ги премахнеш лесно, научи се да пускаш миналото или в крайна сметка ще удавиш бъдещето си… и също така разбери, че липсата на прошка наранява само единия, който не може да прости”.
Споделяте с любов и уважение
Обичаме 
Автор: Sol Kin / Превод: Стелиян Рашков