I deserve another shot at happiness….
I can still remember the time when I begged for love. I lost my colors. I settled for the „maybe“, the „I’ll see if I can“ and the „I’m tired“. I endured the pain of every no, and over time I started to believe that maybe, just maybe, that’s what I deserve. That I should just be grateful for the rare „yes“ and just sit in the corner waiting.
It took some time, but when I finally realized that I’m slowly turning into this broken soul I always feared to be, I tried my best to get up and walk away.
Step by step, I dragged my feet, and that’s when I learned that one of the most difficult things to do in life is to walk away from things that you’ve always wanted. But I did it. I did it because every day seemed like it’s raining and I wanted to see the sun again. I did it for the days when I would laugh so hard my stomach would hurt. I did it because I wanted to believe that despite the messed up person that I am, despite all the scars and the holes in my chest, I deserve another shot at happiness.I know it took a while, but I couldn’t be prouder. I did it.
Jun Mark Patilan
****
Все още си спомням времето, когато молех за любов. Загубих си цветовете. Задоволих се с „може би“, „ще видя дали ще мога“ и „уморен/а съм“. Понасях болката от всяко „не“ и с времето започнах да вярвам, че може би, просто може би, това заслужавам. Че просто трябва да съм благодарен/а за рядкото „да“ и просто да седя в ъгъла и да чакам.
Отне известно време, но когато най-накрая осъзнах, че бавно се превръщам в тази разбита душа, от която винаги се страхувах да бъда, направих всичко възможно да стана и да си тръгна.
Стъпка по стъпка влачех краката си и тогава научих, че едно от най-трудните неща в живота е да се отдалечиш от нещата, които винаги си искал.
Но го направих.
Направих го, защото всеки ден ми се струваше, че вали и исках отново да видя слънцето.
Правех го за дните, когато се смеех толкова силно, че ме болеше корема.
Направих го, защото исках да повярвам, че въпреки объркания човек, който съм, въпреки всички белези и дупки в гърдите ми, заслужавам още един шанс за щастие.
Знам, че отне известно време, но не можех да бъда по-горд/а.
Направих го. Jun Mark Patilan