Няма нищо срамно в това да си крехък и деликатен,…по Габор Мате
“ Натрапчивият оптимизъм е един от начините да озаптим тревогите си, защото избягваме сблъсъка си с тях”
****
За да се изцелим, е нужно да съберем смелостта да мислим и негативно. И тук не става дума за самосъжаленията и песимизма, който пък се представя за реализъм. Всъщност ни е необходимо да приемем кое не функционира нормално. Къде няма баланс? Какво пренебрегваме? На какво тялото ни казва “не” и “стига толкова”?
****
Трудно бихме могли да бъдем самостоятелни, ако се оставим на произвола на бурното течение, което представляват социалните отношения. Не по-малко трудности идват и от чувствата за винам непременно да сме обвързани с някого, от стремежа за успехи, от страховете пред началниците, скуката и самотата.
Причината е проста – автономия не е възможна, докато нещо определя действията ни. Подобно на листото, подхвърляно от вятъра, зависимият човек бива контролиран от по-могъщи сили.
Самостоятелната воля не се задейства дори, когато той си мисли, че е “избрал” напрегнатия си начин на живот и смята, че заниманията му носят удоволетворение. Решенията, които взима са пристегнати с невидими окови.
***
Няма нищо срамно в това да си крехък и деликатен. Човек може да е силен и все пак да се нуждае от помощ. Може да е овладял до съвършенство някои аспекти на живота, но да е напълно объркан от други. Ако се научим да мислим негативно, ще престанем да подценяваме личните си емоции и нужди
***
В продължение на две години е правено проучване сред пациентки с рак на гърдата, което показва, че с най-неблагоприятни прогнози са онези, които имат склонност да живеят в илюзорни светове. Същото се отнася и за жените, които избягвали да проявяват негативни емоции. Според друго изследване на пациентки, при които ракът на гърдата се е появил повторно, вероятността за летален изход, в рамките на една година е особено голяма при онези, които не осъзнавали психологическия си стрес и били описвани от познатите си като “доста спокойни”.
От: Когато тялото казва “Не”. Цената на скрития стрес, Габор Мате